Здравейте приятели, днес ще поговорим за “тъмната страна на звуковия дизайн”.

Бях свидетел на много интересен експеримент, който искам да споделя с вас.

Пред произволна група хора, са представени три видео клипа на обилен валеж.

Лекторът представя на публиката видео клиповете и след преглеждането им информира аудиторията си, че в един от тях звукът от дъжд е заменен със звук от пържене на бекон.

Публиката прекарва няколко минути в размисъл, но не може да определи точно в кое от видеата е ползван “лъжливият звук”.

След кратка пауза лекторът обявява, че звученето на пържения бекон е използвано във всяка една от сцените.

Направете този тест и за себе си:

Ето няколко фокуса от магията на звуковия дизайн: звукът от счупени кости се имитира със счупване на стрък целина. Звукът от юмручните удари се записва след забиване на нож в зелка. Този от летенето на птица, се записва с лист хартия или развяване на кърпи, а звукът от изгарянето на цигара се записва с плавното отпускане на топка тиксо.

Защо се ползват тези похвати и оказват ли те влияние на реалистичната картина в киното?

Каква част от една съвременна звукова продукция е записана на терен и каква е дело на звуковия дизайн?

Това са важните въпроси и отговорът им може простичко да се обобщи така:

Емоционалното съпреживяване е много по-силно, когато моделираме палитрата си от инструменти (оръжия), за да достигнем желания ефект.

А най-силното оръжие, което звуковият дизайнер има в арсенала си, макар и доста често недоразбрано е: ТИШИНАТА.

С големи, главни букви. В работата ни доста често попадаме на клиенти, търсещи “УАУ” ефект, искащи всичко да “звучи”, всичко да “трещи” и да няма една секунда, в която зрителят емоционално да съпреживее посланието.

Може би причината е модерната динамична звукова среда, а може би нещо друго.

Ще си позволя да цитирам Моцарт с прословутото му изказване:

“Музиката не е в нотите, а в тишината между тях” и пиша това само във връзка с дизайна, защото темата за присъствието на музиката в крайната картинка ще оставя за някой друг път. ( :

Ако слушаме поредният Холивудски екшън, в който силата на звука е сравнима с излитането на самолет и това продължава 2 часа без динамична промяна, познайте след колко време ушите ни ще се “уморят” и ще спрат да приемат звуковата картина?

Нещо като пълна тишина не съществува, макар да можем лесно да я постигнем в среда на работа с DAW система.

Изследвайте заобикалящите ви звуци, обстановката, фоновия шум – те са навсякъде, дори стаята ви или банята ви имат собствен шум.

Оставям ви един въпрос за размисъл.

Защо звукът на трафика в нашите любими градове ни дразни толкова много, а звукът на чуроликащите птички, щурци и крякащите жаби ни успокоява?

Отговорът на този въпрос е десетки пъти по-сложен, отколкото подозираме.